All posts tagged oldies

5 Posts

to yourself

Back in reality
Truth hurts.
Flying away won’t help
All that’s left is giving it
Your best shot
She looks on –
So what d’you think you’ve got?
Body liquids melt but your
Hand holds.
Passing thoughts through to the end
And the end is not to pretend.
Living there – is it easy when you know
This and this and this.
You might as well start looking for peace.
Useless.
They are never defenseless.
Rhythm you’ve got
But no melody.
Fire comes from inside ’cause it all depends on
The time.
The best thing you’ve done so far.

Клетка от кожа

Съществуванието се измерва в значенията, които намираме за него всеки ден. Най-дълбоката и скрита част от нас се бори във всеки един миг (дори когато не съзнаваме това) да открие ново, истинско значение, или да преоткрие старо, и така да потвърди себе си. Ако приятелят ти каже или направи нещо по начин, по който го е казал или направил вчера или миналата година, си спокоен, защото си казваш: “Е, това си е той!” Да бъдеш затворен в себе си и със себе си е едновременно най-голямото щастие и най-голямото нещастие – ние (почти) винаги сме себе си, но и често другите не могат да ни разберат.

На Създателя му писна от нас и викна: “Назад, назад! Айде махайте ми се от главата!”

Птичка на самолет

Пъплим със самолет над Европа… отдолу се стеле едромащабна релефна карта. А точно срещу мен, на десетина метра, на ръба на крилото кацна една птичка. Беше обикновена малка птичка, кафява, но с прекрасни ръждиво-оранжеви гърди. Погледна ме разсеяно и започна да пощи перата си. Под нея двигателите на самолета ревяха, а тя се накокошинваше и разтърсваше припряно малкото си тяло. Пет пари не даваше, че въздушната струя трябваше вече сто пъти да е отнесла главата й – просто си стоеше кацнала там. Сигурно си почиваше, уморена от седемкилометровия си полет право нагоре.

Постоя, постоя и литна. Изчезна в млечнобял облак и никога вече не я видях.

Random Words

modern culture/ the anatomy/ false promises/ crime/ runaway horses/ bombay duck/ night and day/ the other landscape/ writing solid/ the self/ thorn birds/ wrestling with an angel/ butter’s going up/ the waves/ afterjoy/ final harbour/ man of fire/ lease on life/ intruder/ word virus/ queer/ my education/ beyond/ problem solver/ bent wings/ knife revolution

(i stole this poem from a walk among the aisles of the uni library, from many book covers, pen to paper…fucking good, man!)

Oldie-тата са тук!

Чакането продължава вече седмици, време, през което чувството, че губиш контрол над себе си и живота си нараства, като гума, която са стиснали и са натъпкали в теб, за да те изпълни отвътре. И тя те изпълва, изтрива чувствата ти, и най-вече желанията ти.

Хубаво е обаче, когато човек стигне до момента, в който вече не може да поема повече, когато гумата се намести и спре да се разширява. В този момент става ясно какъв човек си – ще се самоизядеш ли в отчаянието си, или просто ще се усмихнеш, отвътре, спокойно. Да върви всичко по-дяволите, аз съм аз и съм тук, и няма нищо, което да е по-силно от мен. Знам, че тези неща не са важни, и те се губят, падайки надолу…

– The Invisible Band (Хей, Фран!)

The personal website of director Ivaylo Minov

I am a Bulgarian-born filmmaker working between Sofia and London. Over the last six years, I have been directing TV commercials for agencies like DDB, Leo Burnett, Lowe Swing, Publicis, Huts JWT, Demner Merlicek & Bergmann. I have worked for a wide range of clients – from mobile telecoms through charities to a viral campaign for a presidential candidate at the 2011 elections in Bulgaria.

I have a film making diploma from the London Film Academy, following a BA degree in Journalism by the American University in Bulgaria. I have worked in media and theatre, before discovering my passion for film making and turning it into a full-time devotion.

Find me at:
liaminov (at) gmail.com
0044 7757 428696 (UK)
00359 886 880564 (BG)

open