Nights Of Cabiria, 1957 / Federico Fellini

За Кабирия доскоро бях само чувал, най-вече покрай професор Делчев, за когото това ми се струва е любим филм…как иначе да си обясня, че кръщава свои творби на филма на Фелини. Ако Амаркорд ме разхвърля в различни посоки и ме остави малко объркан, а LaDolceVita movie_3720_posterстилно и тежко претовари сетивата ми, Нощите на Кабириябеше едновременно лек и вълнуващ. Лек – вероятно защото Кабирия (съпругата на Фелини, Джулиета Мазина) играе като или поне напомня Чаплин, а лентата сякаш е нарочно, макар и почти неусетно забързана, т.е. навява на комедия от предвоенни години. А вълнуващ най-вече заради наивизма, който споделяш с героинята, но и който, за разлика от нея, наблюдаваш – от сигурно разстояние – как разбива на пух и прах надеждите й.

Сякаш нарочно Фелини почти не обръща внимание на последователността, на continuity, особено в задния план или в масовката, така че филмът е рай за ловците на филмови грешки. За мен тези „грешки” са радост за окото, повод да превъртиш сцената отново и отново, и да се насладиш на това как режисьора търси само най-важното, открива го и се интересува само от него. Историята е доста свободна, нормално за Фелини, и все пак затваря някакъв неизбежен, тъжен кръг. Всъщност не съм сигурен за тъжен, защото последните кадри, когато всичко „разказвателно” вече е приключило, са истинска класика, ровичкат се в душата и я оставят объркана, нито угнетена, нито успокоена, а някак си гладна. Кабирия върви по черен път, млади хора се веселят и се запътват „към къщи”, а тя гледа объркано, усмихнато, отнесено, спокойно, ведро, очаквателно, безпомощно, безнадеждно, с крехка увереност…но всъщност е абсолютно безмислено да описвам. Години по-късно Фелини бил казал, че Кабирия е единствения му герой, за който все още се притеснявал. Може би и той самия не е знаел какво очаква просълзената проститутка, която върви незнайно накъде до самия край на филма…или дори сам не е могъл да определи какво е прочел в очите й, преди да спре камерата.

Leave a Comment

The personal website of director Ivaylo Minov

I am a Bulgarian-born filmmaker working between Sofia and London. Over the last six years, I have been directing TV commercials for agencies like DDB, Leo Burnett, Lowe Swing, Publicis, Huts JWT, Demner Merlicek & Bergmann. I have worked for a wide range of clients – from mobile telecoms through charities to a viral campaign for a presidential candidate at the 2011 elections in Bulgaria.

I have a film making diploma from the London Film Academy, following a BA degree in Journalism by the American University in Bulgaria. I have worked in media and theatre, before discovering my passion for film making and turning it into a full-time devotion.

Find me at:
liaminov (at) gmail.com
0044 7757 428696 (UK)
00359 886 880564 (BG)

open