at last, the beginning!

Време е май да си честитим новия президент на света. Добре дошъл, мистър Обама! Да не се залъгваме, Обама, както и щатските президенти преди него може да нямат официална власт над световната политика, но знаем много добре, че това е най-важната – а вероятно и най-силната – политическа фигура в света. И дали го вярваме или не, дали ни пука или не, живота на всеки от нас е поне непряко зависим от това какво се крие в главата на този човек, кои са приятелите му, в какво вярва той…Поне за няколко кратки месеца имах усещането, че световното настроение върви нагоре (въпреки жалката финансова криза и изродщините в Конго напоследък). Хората някак се усмихваха като ставаше въпрос за Обама. Изборът му от една страна беше най-логичното нещо, което можеше (и трябваше) да се случи. Поколенията неусетно се завъртяха, Буш и неговата доктрина – каквото и да се крие зад това определение, хванаха паяжина и някак той потъна в забвение година преди да напусне поста си. За хората на моята възраст – 30 плюс/минус десетина години, наистина дойде нашето време. Не го казвам с някаква излишна екзалтация или като лозунг, а просто с почуда, защото май никак не очаквахме, нали? Винаги се е говорело за това как ще дойде и нашето време…винаги годините са се завъртали и нищо не се е променяло драматично. Може би като изключим края на 60-те и началото на 70-те, лятото на любовта и надрусаните благи хипита, които опитаха и почти успяха с добро…макар че не съм живял там, знам ли и аз…Сега обаче “сме ние”! Ако съдя по силата на емоциите през нощта на вторник, реакциите на медиите, които достигат до мен, но най-вече – по интереса на хора, за които не съм и подозирал, че го имат, например майка ми – наистина някаква вълна ни настигна и ни понесе. Може би, зажъднял за лекотата, с която се носи наивизма, за моментен идеализъм или най-обикновена романтика, им се отдавам при първата истинска възможност. Фактът обаче е сладък – тези дни усетих истински надежда, истинско настръхване от емоция, най-вече – истинско освобождаване от постоянната подмолна вина, която характеризира живота ни (родена от глобално затопляне, войни навсякъде, царуването на нефта, тоталното изкривяване на приоритетите от хората над нас и неспособността – или апатията ни – да се борим за това, което знаем, че е правилно). Оттук дойде и усещането за вдъхновение, чувство, което искам да изпитвам нонстоп! Не на шибаната апатия, не на лесното, хвърлени сме тук, за да се борим за това, което усещаме за правилно и вярно…Опитах се да превърна всички тези понатрупани и доста объркани мисли в думи, най-малкото за да не забравя след седмица или месец за тях и за това какво са означавали за мен само преди седмица или месец. Следва: изтрезняването, политическо, глобално и лично, и завръщането към всекидневното бутане на камъка нагоре по хълма, с два сантиметра в час…Но мисля всички се надяваме, че сега вече бутаме in the general direction of the right direction. На мен лично ми е най-интересно как (и въобще дали – дано!) ще се промени енергийната политика на големия батко, та току виж стигнало след известно време и до България, та и до мен, защо не. Чакам с нетърпение…успех, мистър Обама!

Leave a Comment

The personal website of director Ivaylo Minov

I am a Bulgarian-born filmmaker working between Sofia and London. Over the last six years, I have been directing TV commercials for agencies like DDB, Leo Burnett, Lowe Swing, Publicis, Huts JWT, Demner Merlicek & Bergmann. I have worked for a wide range of clients – from mobile telecoms through charities to a viral campaign for a presidential candidate at the 2011 elections in Bulgaria.

I have a film making diploma from the London Film Academy, following a BA degree in Journalism by the American University in Bulgaria. I have worked in media and theatre, before discovering my passion for film making and turning it into a full-time devotion.

Find me at:
liaminov (at) gmail.com
0044 7757 428696 (UK)
00359 886 880564 (BG)

open