Думи за родители

Човек трябва да внимава какво говори на родителите си. Нямам предвид да се държиш изкуствено, да криеш важни неща от тях, или да гледаш на тях като на врагове. По-скоро, че понякога е важно да подбираш думите си. Колкото и нечувствителни (в добрия смисъл на думата), разбиращи и деликатни да са майка ти или баща ти. Забързан в живота си като на fast forward, а съответно и в мислите си, съм свикнал да говоря бързо и откровено с майка си. Често когато й се обадя, бързам за някъде – да свърша някаква въображаемо спешна работа, или да се откъсна от света след дългия ден. Затова и рядко се замислям за речника си. Тя ми е свикнала, мисля си просто. Или – те майките са затова, да разбират и търпят вечно. Ясно е, че майката (и може би в малко по-малка, или по-скоро по-различна степен – бащата) не е обикновен човек, що се отнася до твоята личност. Тя е готова от все сърце да те има и да се отнася към теб като нещо много специално, на когото обикновено страшно много неща са му простени. И сигурно заради това забравяме лесно, че и тя е просто човек. Майка ми често говори или намеква за това как навлиза в последната част от своя живот. Разбира се, за мен това са глупости – тя е на 51 и й е изключително рано за такива приказки, откъдето и да го погледнеш. Затова й когато я чуя да говори в подобна посока, й казвам: „глупости”. Вчера, по време на ежедневния ни разговор по телефона, стана дума за късмета. Майка ми не е имала много от него през живота си, и във връзка с това й казах, че може би той просто се е трупал някъде в запас, и ще й се изсипе в огромни количества в края. Точно така, използвах думите „в края”. Разбира се, абсолютно нямах това предвид – имах предвид всъщност „оттук нататък”. Но казах „в края”. Усетих се чак по-късно, усетих как може би са прозвучали тези думи. Да, може би тя не ги е усетила, макар че майка ми е много усетлив човек. Да, може би е разбрала какво всъщност съм искал да изразя. Да, но може би тези две малки думички са й подействали някак. Защото едно е да си го мърмориш ти самата, ей така, за да свикваш с мисълта, или за да поддържаш разговора. Друго е да разбереш, че сина ти също гледа на теб като на човек, близо до края. Дори и да е разбрала, че всъщност не го вярвам. Думите са важни, важно е и как ги използваш. Особено пред хората, които се чувстват длъжни и дори щастливи да бъдат най-нечувствителните, специално за теб, но всъщност са най-чувствителните, към всичко казано, направено, помислено или подсъзнателно усетено от теб.

И майчо, ако четеш това, не ме разбирай погрешно – твърдо смятам, че си още доволно млада… Просто имам нужда да си напомня понякога да внимавам какво приказвам.

Leave a Comment

The personal website of director Ivaylo Minov

I am a Bulgarian-born filmmaker working between Sofia and London. Over the last six years, I have been directing TV commercials for agencies like DDB, Leo Burnett, Lowe Swing, Publicis, Huts JWT, Demner Merlicek & Bergmann. I have worked for a wide range of clients – from mobile telecoms through charities to a viral campaign for a presidential candidate at the 2011 elections in Bulgaria.

I have a film making diploma from the London Film Academy, following a BA degree in Journalism by the American University in Bulgaria. I have worked in media and theatre, before discovering my passion for film making and turning it into a full-time devotion.

Find me at:
liaminov (at) gmail.com
0044 7757 428696 (UK)
00359 886 880564 (BG)

open