Ситония

Вдигам глава и челникът, пристегнат с ластик около нея, осветява през бялата канава на палатката капка вода. Застинала е върху външното покритие, което ме пази от нея и себеподобните й. Над Ситония се вихри буря. Гръмотевица удря в центъра на малкия ни лагер, четири палатки, сгушени между дърветата. Оставихме зад себе си вкусна маса с гръцка мусака и калмари… и бира! Хукнахме под тежките капки, скочихме в колата, пресякохме изпаренията от нагорещения асфалт, пежото препускаше като устремена дива котка. После изкълчихме няколко глезена, докато натежалите от пороя капки ни обгръщаха по невидимата пътека. Пръснахме се като пилци и се застрахувахме…

Няколко часа по-рано водата на Бяло море беше като топъл тюркоаз. Полу-нудистката компания от шумни гърци с хашиш и дълги коси наричахме просто “ми френд”. Ми френд ни услужи с подръчно направена мрежа, която забихме в пясъка на морето, като се спускахме да търсим тежки камъни на дъното. Играхме волейбол, докато някой спечели, а кожата на пръстите ни побеля и се сбръчка. Гмуркахме се до крайбрежните скали, за да срещнем любопитни риби, каквито другаде не бяхме виждали. Някой отплува навътре в дълбините. Там тюркоазът свършвал рязко, пясъкът на дъното внезапно изчезвал, отваряла се пропаст. Почернявахме и почервенявахме, вятърът събаряше тентата, под която се криехме на сянка, краката ни бяха изподрани от засъхнали, но упорити храсти, а водата в морето ставаше почти бяла и посипваше сухата кожа с едра сол.

В палатките ни пролазваха бебета скорпиони, а огромна пеперуда, която всички първоначално взеха на малка птичка, стоеше на пост в купата в посмачкани праскови, капещ повод за спорове. Най-високият връх на Атон ту се появяваше величествено, за да приближи хоризонта… ту изчезваше напълно, крайно мистериозно, в лятната мараня. Може би Бен Лайнъс го местеше от скука. Ципурата вървеше с нощни снимки на раздухани искри, забравени вицове и хепитайм. Тоалетната бе ново, вълнуващо откритие всеки ден. Amores Perros бяха изядени за няколко часа, лодките осветяваха самотната нощ, а вълните се разбиваха в пропити с история скали.

Слънцето взриви две топки за волейбол, докато рисувах едно работещо момиче. Мравките скачаха от дърво на дърво, а огромна зелена стоножка с жълти крака се конкурираше с безцветна богомолка. През нощта на гости ми дойде бялка, но сякаш не заради мен, а заради висящите от клоните рибени кости. Не я поканих повече.

Пристигнахме уморени, потни и без връзка с останалия свят. Отне ни седем часа и аналгин. После си заминахме сънени, потни, и гладни за връзка със света. Отне ни шест часа. Половин денонощие в път, две и половина в храсти и слънце, перфектната буря… Какво да иска човек?

Leave a Comment

The personal website of director Ivaylo Minov

I am a Bulgarian-born filmmaker working between Sofia and London. Over the last six years, I have been directing TV commercials for agencies like DDB, Leo Burnett, Lowe Swing, Publicis, Huts JWT, Demner Merlicek & Bergmann. I have worked for a wide range of clients – from mobile telecoms through charities to a viral campaign for a presidential candidate at the 2011 elections in Bulgaria.

I have a film making diploma from the London Film Academy, following a BA degree in Journalism by the American University in Bulgaria. I have worked in media and theatre, before discovering my passion for film making and turning it into a full-time devotion.

Find me at:
liaminov (at) gmail.com
0044 7757 428696 (UK)
00359 886 880564 (BG)

open